Често задавани въпроси

До скоро психологията в България беше изостанала, слаборазвита наука, а психотерапията – табу, често разглеждана като нещо срамно или глезотия. Едва в последните години хората започнаха да откриват потенциала на терапевтичния процес за подобряването на разнообразните аспекти на живота в ежедневието на съвремения човек.

Но какво е психотерапия и как да се ориентира човек в този нов свят? Какви са потенциалите и пределите на процеса? Повечето хора идват при мен защото са притеснени, и тяхното напрежение се покачва допълнително от неяснотата. Следващите често-задавани въпроси имат за цел да намалят стреса и да помогнат при взимането на решение за всеки който обмисля употребата на психотерапевтични услуги. 

 
Ако имате въпрос, на който не намирате отговор тук, можете да ми пишете на  banchevska.bg или да ми се обадите по телефона.


Какво е психотерапия?

Психотерапията е процес на себеусъвършенстване, в който мисли, емоции и поведения се осъзнават и изследват. Психотерапията може да помогне да се постигнат различни цели, включително по-добро познаване и разбиране на себе си, развиване на умения за учене и методи за подобряването на самоувереността и взаимоотношенията с другите, подобряване на психичното здраве, развиване на проницателност и осъзнаване, адаптивни умения за справяне в трудни ситуации, умения за комуникация и за разрешаване на проблеми. Психологът и клиентът работят заедно да идентифицират причините за различни проблемите.
 
Психотерапията понякога може да създава предизвикателства на когнитивно и емоционално ниво. Терапевтичният процес изисква кураж, личен ангажимент и мотивация, и често води до прогрес и себепорастване.
 
Психотерапия включва обсъждане на проблеми с трениран професионалист. Тези проблеми обикновено са свързани с психичното и емоционално здраве на клиента. Целта на терапевтичните разговори е да се установи какво стои в основата на проблемите и да се научат начини за справяне с тях. Постигането на целите на психотерапията са възможни чрез позитивна терапевтична връзка между клиент и терапевт, която подпомага този процес, благоприятствайки възможностите за увеличаване на прозрения, диференциация и промяна.
 
Макар и повечето психотерапевтични интервенции да се въртят около комуникацията между терапевта и индивида, психотерапията е много повече от разговор за вашите проблемите. Въпреки, че семейството и приятелите могат да ви помогнат да се почувствате по-добре, да ви изслушат, или дори да дадат добър съвет за промяна, разговорите с тях не са психотерапия. Психотерапията е професионална връзка между терапевт и клиент и се базира на терапевтични принципи, структура и техники. Тази връзка се различава от другите ни връзки по няколко основни начина, за които можете да прочетете тук.
 
Има различни видове психотерапия. Съвремените научни изследвания създават солидни модели на психичното здраве и добруване, интегрирайки ги с открития в областта на биологияата, и научно-обусновани социални фактори обуславящи здравето и благополучието, чрез посредничеството на психологическите процеси. Намирането на подходящия метод зависи от вашия проблем, какво е достъпно, и вашите лични предпочитания. Повече за избора на подходящ модел на психотерапия можете да прочетете тук.
 
Психотерапията може да бъде използвана самостоятелно или в комбинация с лекарства. Въпреки, че тя е многообещаваща дори за хора, които избират да не взимат лекарства, и научните доказателства в полза на ефективността на психотерапията се увеличават, в някои случай медикаментозното лечение е препоръчително или дори наложително. Повече на тези тема можете да прочетете тук. 

Каква е природата на психотерапевтичните взаимоотношения?

Терапевтичните взаимоотношения се различават от всички други връзки. Връзката между психотерапевта и клиента е стриктно професионална. Това означава, че връзката съществува с единствената цел да е от полза за клиента. Терапевта участва единствено заради благото на клиента и не очаква абсолютно нищо в замяна освен заплащане за времето си.
Това е много важно!
 
Можете да споделите абсолютно всичко с терапевта си без да се притеснявате, че информацията може да бъде споделена с друг, или по какъвто и да било начин негативно да афектира вашата работа, семейство, или други връзки. Можете да бъдете честен с терапевта си без да се притеснявате, че може да обидите някого. Вашата спонтанна реакция дава информация на терапевта за това как най-ефективно да ви помогне за постигане на целите ви. Когато терапевтът ви пита как сте, той наистина иска да знае. Това се различава от ежедневните социални интеракции, в които събеседника ви търси вашето внимание, оценява вашите реакции в съответствие с личните си емоционални нужди и състояния, и също се надява да може да ви разкаже личната си история.
 
Психотерапевтите споделят много малко лична информация с клиентите си. Това помага да се намали влиянието на терапевта върху светлината в която се самопредставя клиента. Също така осигурява фокуса върху нуждите и целите на клиента, вместо на терапевта. Разпростирането на връзката отвъд терапевтичната среда се счита за нетерапевтично и много често е вредно за клиента.

Каква е същността на психотерапията?

Терапевтите са тренирани да разбират какво казвате – вашите думи, как ги казвате, както и кои думи не употребявате. Те наблюдават езика на тялото и тона на гласа, за да ви разберат по-добре. Те са запознати със симптомите на различните психологически състояния и заболявания, както и със свързаните ежедневните предизвикателства. На базата на знания и предишен опит с подобни случаи, терапевтите имат разбиране за вашият проблем и ефективни начини за работа с него. Те знаят какво да питат и може да поставят въпрос, който никога не сте чували. Събраната информация и впечатления се използват както парченцата на пъзел за нареждането на цялостна картина, която чертае пътят към желаната промяна.
 
Както отбелязахме по-горе, връзката между терапевт и клиент не е равнопоставена. Терапевтите рядко биха споделили лично отношение по теми като политика или личен вкус, освен ако това не е пряко свързано с конкретна терапевтична полза за клиента. С други думи, терапевтичните интеракции са премерени и строго подчинени на нуждите и целите на клиента.
 

Помага ли психотерапията?

Краткият отговор на този въпрос е „да“, но… За съжаление съвремената наука за човешката психика и поведение не е точна наука, което означава, че дори и най-добрите специалисти в областта на психичното здраве може да направят грешка. Всеки човек е уникална комбинация от биологични заложби и опитности (минали или настоящи), което приближава терапевтичния процес до изкуство и в силна зависимост от опита, усета и личностните характеристики на професионалиста, както и от връзката между клиент и терапевт.
 
Ако сте циничен, нямате положителен опит с психотерапевт или цените за психотерапията са твърде високи, лесно може да си помислите, че подобна помощ е ненужна. Защо да плащате някому толкова пари да ви слуша да говорите, като безплатно можете да се оплачете на приятелите в кръчмата (например), нали? Но това схващане е невярно, защото В сравнение с добрия терапевт приятелите – в кръчмата или в кафето, най-вероятно не разглеждат по същия начин това, което ви се случва. Говоренето за проблемите може да изглежда като загубено време, но вие не си плащате за да говорите. Вие си плащате за да почерпите от опита на някого, който разбира от душевно здраве и човешко развитие по-добре от вас и вашите близки. Както при повечето услуги предлагани от професионалисти, вие си плащате за експертиза.
 
Психотерапевтичният процес може да бъде дълъг и да изглежда като безмислено усилие. Първите сесии е вероятно да включват обяснения и описание на минали събития и преживявания. При някои проблеми, например панически атаки, сесиите може да включват психо-образователен елемент и стратегии за преодоляване на симптомите. Ако психиатър ви е предписал лекарства, може да се наложи да опитате няколко различни хапчета преди да намерите това, което отговаря на вашите нужди. Същевременно, нови и нови методи и лечения се създават докато четете тези редове. Всичко това може да не звучи мотивиращо. Ако сте в депресия, дори мисълта че трябва да избирате терапевт може да е свръхсили, да не говорим за необходимата мотивация да излезнете от къщи всяка седмица за да стигнете навреме за часа си. Обаче, само усилието да съществувате докато не се опоравите не помага. Психотерапевтичната помощт обаче би могло да помогне. Този шанс е много по-добър от нищо.
 
Бих искала да напиша тук, че терапията със сигурност ще помогне на всеки, но знам, че понякога не става така. Има случаи в които опитваме нещо и то не работи. От моя личен опит смея да твърдя, че повечето хора намират психотерапевтичния процес за много ефективен, ползотворен и дори незаменим. Същевременно, правенето на нищо е единственото нещо, което гарантира неуспеха.