Как децата разбират развода и как да ги подкрепим?

Общоизвестно е, че разводът е емоционално затормозяващ за партньорите. Въпреки, че децата нямат способността да вникнат в дълбочина, те страдат по свой собствен начин. Не е възможно да предпазим децата от болката, но можем да им помогнем да преживеят разочарованията, които идват с развода. Децата се развиват добре, когато имат добри отношения с двама родители, които се разбират, дори и да не живеят в един и същи дом. Емоционалната стабилност на родителите е от съществена важност, защото им позволява да задържат фокуса си върху родителстването и добруването на детето, независимо от личните си преживявания.
 
Разводът най-често представлява кардинална и травмираща промяна в света на детето. От негова гледна точка това е загуба на семейството. Когато научат новината, много от децата изпитват тъга, гняв, тревожност и им е трудно да си представят как точно ще се промени животът им. Възрастта на детето, когато родителите се разделят, също оказва влияние върху неговото отреагирване и как то разбира новата семейна структура. Ето как децата разбират според възрастта си и как можем да им помогнем да приемат промяната…
 
Раждане до 18 месеца

От най-ранно детство бебетата усещат промените в дома, както и между родителите си, но не могат да разберат причините за конфликта. Ако напрежението се задържи, бебето може да стане раздразнително, тревожно, прилепващо се към непознати и търсещо допълнително подкрепа. Също така е възможно да се забави физическото му развитие или дори да регресира.
 
Бебетата се нуждаят от предсказуемост и се успокояват от познатото. За това помага поддържането на нормалната ежедневна рутина, особено по отношение на съня и храненето. Могат да бъдат мобилизирани приятели и роднини да помагат, за да може да е свежа майката, когато бебето е будно.
 
18 месеца до 3 години

В тази възраст, основните връзки на детето са с родителите и затова промяната е трудна за приемане и разбиране. Допълнителна трудност се създава от това, че в тази възраст децата може да вярват, че те са причината за раздялата. Те може да плачат, да търсят повече внимание от обикновено, да започнат да си смучат пръста, да не използват гърнето, да развият страх от изоставяне и проблеми със съня.
Освен осигуряването на рутина, помага да се поговори с детето за неговите усещания, мисли и чувства (според възрастта) и да бъде уверено, че то не е причина за раздялата.
 
3 до 6 години

В тази възраст децата не разбират идеята за развод и не искат родителите им да се разделят, независимо от напрежението в къщи. Те се чувстават безпомощни, защото нямат контрол върху последствията. Както и при по-малките, децата в предучилищна възраст продължават да вярват, че те са причината за раздялата на родителите си. Може да усещат несигурност за бъдещето, да задържат гняв в себе си, да страдат от неприятни мисли, идеи и кошмари.

 
Може да се каже на детето, че мама и татко вече няма да живеят в една и съща къща и няма вече да са женени, но ще продължават да бъдат негови родители. То ще има нужда от някого, с когото да разговаря и начин да изрази емоциите си. Детето в тази възраст също така има нужда да се чувства спокойно, че ще продължава да вижда и двамата си родители. Помага да се спазва регулярен график за срещи.
 
6 до 11 години

Ако детето е израснало в подкрепяща и любяща среда, би било естествено да се страхува от изоставяне по време на развод. По-малките деца (6-8 год.) може да не разбират концепцията за развода и да го преживяват като че ли родителите се развеждат с тях. Може да се притесняват да не загубят баща си (ако живеят с майката) и да си фантазират, че могат да „спасят“ брака на родителите си. По-големите деца в тази група може да започнат да обвиняват единия родител за раздялата, съюзявайки се с другия. Може да обвиняват родителите си в егоизъм и да изразяват гнева си по различни начини. Например, момчетата може да започнат да се бият в училище, а момичетата да станат тревожни, отчуждени или депресирани. Децата и от двата пола може да страдат от психосоматични симптоми – болки в стомаха, главоболие или да отказват да ходят на училище.
 
Независимо от усещането за загуба и отхвърляне, родителите могат да помогнат на детето си да възстанови усещането си за сигурност и самочувствие. Помага да прекарват повече време с детето и да разговарят за чувствата му. Важно е ясно да обяснят на детето, че няма да бъде изоставено и да го уверят, че разводът не е по негова вина. Също така е добре родителите да не се обвиняват взаимно за раздялата, а вместо това да обяснят, че така са решили и двамата. От съществена важност е да се спазва регулярен график за срещи, защото децата се уповават на предсказуемост, особено в моменти на стрес.

 
Поради своята същност, разводът рядко е спокоен и в нашата психотерапевтична практика често консултираме родители и деца, които преживяват развод. Вглъбени в личните си проблеми, родителите в криза често се фокусират върху собственото си оцеляване и може да не успеят да посрещнат емоционалните нужди на детето си. Ако скандалите и обвиненията се превърнат в част от живота на детето, то се чувства изплашено, объркано, несигурно. За него, усещането, че светът е плашещ и непредсказуем, може да доведе до психологически и интелектуални проблеми. От друга страна, много деца на разведени родители се развиват равностойно с децата от неразделени семейства. Оказва се, че разводът сам по себе си не е определящ за развитието на детето. Определящ обаче е начинът, по който партньорите го реализират.

 
Деница Банчевска § д-р Веселин Христов