Кога и как да разговаряме с децата си за секс?

Родителите често питат колко голямо трябва да е детето, за да започнат да говорят с него за секс. Отговорът е: колкото по-рано, толкова по-добре, но съдържанието на разговора трябва да е съобразено със степента на развитието му. Ако темата за сексуалността присъства още когато детето се учи да говори, след това няма да се стигне до големия стресиращ разговор за секса. Една серия от малки дискусии през годините превръща родителя в човека, към когото детето може да се обръща с въпросите си.
 
Темата за секса не трябва да се избягва. Децата понякога може да не си спомнят какво е казано, особено ако не са готови да го чуят, а друг път чуват всичко, въпреки че сякаш се занимават с друго. Не трябва да се пропуска възможността родителите да образоват детето си. В противен случай някой друг ще го направи.
 
Всеки ден животът предлага много възможности за разговори относно сексуалността. Децата са любопитни от ранна възраст по отношение на телата си, разликите между момчета и момичета, както и за всякакъв тип взаимоотношения между хората. Тяхното любопитство създава естествени условия за подобни разговори и изграждане на доверие. Появяват се различни поводи – предавания/филми по телевизията, реклами, среща с бременна жена…
 
Важното е разговорът да е съобразен със зрелостта на детето, за да може то да разбира казаното. Ако малко дете попита какво е раждане, може да се отговори, че това е когато бебето излиза от тялото на майката. Отговорът за по-зряло дете трябва да съдържа повече детайли. Например, че след 9 месеца развитие в матката на майката, бебето излиза през нейната вагина.
 
Да се разговаря за сексуалността е различно от това да се дава разрешение да се прави секс. Когато родителите показват на децата си, че мислите и усещанията със сексуално съдържание са нещо естествено, това им дава възможност да водят разговори и за това как и от какво да се пазят децата, а също и как да разбират и регулират импулсите и желанията си. Отваря се вратата и за дискусия на тема как порастващият човек да създава здравословни и безопасни интимни взаимоотношения, когато настъпи моментът за това.
 
Необходимо е да се слуша какво казва детето – с това родителите показват, че се интересуват от темата и уважават това, което детето има за споделяне. Нужно е внимание към детската интелигентност и любопитство. Важно е да се уточни какъв е въпросът, от какво е мотивиран и да се даде искрен отговор, който да отговаря на нуждите на детето. Увличането на детето в дискусия е много по-ефективен начин да бъде научено да мисли и взима добри решения, в сравнение с това да бъде инструктирано какво трябва или не трябва да прави.
 
Като правило, полезно е да се обсъждат идеи и принципи, вместо детайли от личен опит. Това помага разговорът да тече непосредствено, без да предизвиква дискомфорт, особено за по-големите деца/юноши. Например, родителят може да каже на детето си, че познава хора, които са имали подобни преживявания като млади, че лично той е бил в трудни ситуации и че не се смущава да дискутира темата. Не е препоръчително за родителите да споделят детайли от собствения си сексуален опит с децата си, освен ако не е наложително. Трябва да се избягват и разпити на тийнейджърите какво точно са правили в сексуален план. Това ще помогне да се запазят едни здравословни граници в личните пространства на родител и дете.
 
Крайните мнения и забрани могат да имат негативни последици. Децата истински се страхуват да не разочароват родителите си. Въпреки, че е добре недвусмислено да се отбелязва кое поведение е опасно или вредно, детето ясно трябва да разбере, че нищо няма да промени обичта на родителя към него. Полезно е да се избягва създаването на ситуация, в които страхът от гнева или разочарованието на родителите ще попречи на детето да се обърне към тях, когато най-много се нуждае от помощта им.
 
Разговорите за секс са трудни и често некомфортни, но са изключително важни за доброто развитие на детето и сексуалното му здраве. Добра практика е родителите да си помагат с предварително подбрани книги и други материали с адекватна информация. Също така е полезно да се определят и други доверени близки, които да водят подобни разговори с детето при нужда. Не на последно място, ефективен подход е родителите да потърсят професионална консултация със специалист, който в рамките на една или няколко срещи да им окаже необходимата помощ.

Възраст до 2 години

Много родители се изнендват като чуят, че децата са сексуални същества от рождението си. Дори пеленачетата са любопитни по отношение на телата си, често докосват гениталиите си във ваната или при смяна на пелените, а момченцата регулярно получават ерекция. Тъй като на тази възраст децата нямат чувство за срам, понякога може да ги наблюдаваме дори да мастурбират.
 
Какво имат нужда да знаят?
Ако родителите забележат, че детето има навика да докосва гениталиите си в яслата, магазина или на други публични места, може внимателно да му напомнят, че не е прието да се прави така. Децата се научават дали едно поведение е приемливо от реакцията на родителите си. По-остра реакция не е препоръчителна, защото е здравословно за детето да приеме поведението си за естествено, стига да не е на публично място.

Необходимо е децата да изучат частите на тялото си, включително гениталиите си. Например, когато родителят къпе детето или сменя пелените, би било добре да назовава имената на носа, коремчето, пениса и т.н. Объркващо е за едно дете да назовава някои части на тялото си с умалителни имена, а други – не. Когато се използват пълните названия (пенис, анус, вагина), децата не развиват смущаващо чувство на срам, асоциирано с гениталите им.
 
От 3 до 5 години

В предучилищната възраст децата изпитват голямо любопитство както към собствените си тела, така и към тези на другите хора. Те често питат за различията между хората по отношение на половите белези. В тази възраст те имат „магическо мислене“ и ако не получат информация, си измислят истории, за да си обяснят нещата. Например, могат да решат, че ако някой иска бебе, отива в болницата, където сестрите ги раздават на желаещите.
 
Какво имат нужда да знаят?
Важно е да се отговоря на въпросите честно (бебетата не ги носи щъркелът), но с разбирането, че в предучилищна възраст децата не се нуждаят от всички детайли. Например, ако 4-годишно дете попита от къде идват бебетата, родителят може да отговори, че семе от таткото се среща с яйце от майката и порастват на специално място в корема на майката, което се нарича матка. Някои деца ще са напълно задоволени от този отговор, докато други може да поискат допълнителна информация, като например как семето на таткото стига до корема на майката. Добре е количеството детайли в отговора да е съобразено с моментните нужди на детето.
 
Често децата в тази възраст играят на доктори с други деца от същия или от другия пол. Това е естествено и такива интеракции са по-скоро с цел изследване, а не са проява на сексуални активности. Не е добре родителите да се карат на децата за това и да предизвикват чувство на вина. Вместо това може да им се обясни, че интимните части на тялото (тези, които се покриват с бански костюм) са нещо лично и затова взаимното докосване не е позволено. Децата трябва да знаят, че техните гениталии са нещо интимно и никой не бива да ги пипа, освен родителите и лекарят по хигиенни или здравословни причини.
 
От 6 до 9 години

В тази възрастова група някои деца може още да питат откъде идват бебетата, докато други искат да знаят какво е секс. На последния въпрос родителят може да отговори, че сексът е само за възрастните, когато мъжът слага пениса си във вагината на жената. Този период в развитието на децата дава прекрасна възможност за разговори, тъй като децата са достатъчно големи, за да разбират концепцията, но не толкова, че да се срамуват от темата. Добре е родителите да се водят по въпросите, породени от естественото любопитство на децата.
 
Какво имат нужда да знаят?
Пубертетът настъпва доста по-рано в наши дни и е по-малко плашещ, когато децата знаят фактите. Важно е в този период децата да научат какво да очакват преди това да се случи. Хубаво е родителите пълноценно да използват случайно породените възможности за разговори около сексуалността, отколкото да планират специално.
 
Когато осемгодишно момиче попита „Какво е свирка?“, повечето родители биха се притеснили. В такива моменти обаче е важно да си поемем дълбоко въздух и да отговорим сериозно, както бихме говорили за астрономия или география. Например отговорът може да бъде, че орален секс е, когато възрастните докосват гениталиите си с уста. Ако родителят се чувства затруднен да формулира отговор на момента, може да обещае на детето, че ще му отговори по-късно и след това да изпълни обещанието си.
 
Понякога децата не задават пъпроси около сексуалността. Някои деца просто не питат или пък мълчанието на родителите им по темата им е подсказало да я избягват. В такива случаи е хубаво родителите да подхванат инициативата. Добър начин да се започне е четенето заедно на детска книга за размножаването.

 
От 9 до 12 години

Това е възрастовата група, в която като правило всичко е противно – сексът е противен и всеки, който иска да говори за сексуалността е противен. Много от децата на тази възраст считат, че знаят всичко за секса и използват сексуалнен жаргон, без да разбират значението на думите. В същото време те започват да усещат хормоналните промени на пубертета и имат хиляди въпроси за промените в телата и емоциите си.
 
Какво имат нужда да знаят
Важно е с децата да се разговаря, че физиологичните промени, които им се случват – акне, мокри сънища, порастване на гърдите, менструация, окосмяване – са нещо нормално. Всеки от техните приятели ще преживее това, но може би не със същото темпо или по същото време. Важно е да се говори и за емоционалните промени, които могат да бъдат много драматични. Такива разговори обикновено се водят по-успешно в колата, защото е по-лесно да се избягва контактът с очи.
 
Друга важна тема е рискът (физически и емоционален) от ранната сексуална активност. Важно е децата да научат, че забременяването е възможно още при първия сексуален контакт и макар да не се забременява от орален секс, това може да доведе до заразяване от сериозни болести.
 
Децата невинаги възприемат автоматично ценностите и разбиранията на семейството. Важно е да се говори за тези ценности и конкретните очаквания от детето. Например, ако коректността в отношенията е важна, родителите биха могли да обсъждат как да се разделим с някого или какво да се прави, когато няма взаимност на чувствата.

 
От 13 до 18 години

Тийнейджърите преживяват радикални промени в различни аспекти на живота си, включително физиологични и социални. В същото време може да са под сериозен натиск за сексуален контакт преди да са подготвени за това. Често те обаче не говорят за това.
 
Какво имат нужда да знаят
Въпреки, че не искат да си признаят, тийнейджърите все още се нуждаят от подкрепа и насоки от родителите си. Независимо колко некомфортни могат да се окажат разговорите около сексуалността, важно е те да се случват. Ако юношата откаже да говори за секс, може да се говори за това, което чувства отвътре. Най-важното е младежите да са уверени, че промените, които усещат, са нормални.

 
Важно е да бъде обяснено, че това, което показват по медиите не е реалистично и че голяма част от младите хора не са сексуално активни. Друг важен принцип – сексуалните отношения трябва да са само по взаимно съгласие. От изключителна важност е да се говори за секса в контекста на емоционалните взаимоотношения, а не само от гледна точка на безопасност.
 
Необходимо е родителите да приемат факта, че тяхното дете ще започне самостоятелно да взима важни решения по отношение на сексуалноста си. Най-полезното, което може да се направи, е децата да бъдат научени да поемат отговорност и да им бъде дадена необходимата информация, за да могат да вземат адекватни решения. Например добре е децата да знаят за различните видове контрацептиви, как се използват и откъде се набавят. Научните изследвания показват, че информираните тийнейджъри започват сексуален живот на по-късна възраст и използват по-често контрацептиви.
 
Порнографията в интернет

Порнографията е широко разпространена в интернет и децата са изложени на това. Съответно, те имат и много въпроси по отношение на това, което виждат и чуват. Важно е да се обясни, че порнографията е вид фантазия извън реалността и поведението на хората в истинския живот е различно. Ако детето попита защо хората правят такива неща, може да се отговори, че някои възрастни харесват този вид занимания и когато човек порасне може да реши за себе си какво да прави. По отношение на сексуалните сцени с насилие е важно да се обясни, че това е криминално поведение. Необходимо е децата да разберат, че сексуалната връзка не означава участие в активности като тези, показани в порнографските филми. Те трябва да осъзнават, че имат избор и никога не бива да правят неща, които не желаят да правят. В заключение, най-важното е децата да знаят, че винаги могат да говорят с родителите си, без да се притесняват, че някой ще ги оценява или наказва.

 
Деница Банчевска § д-р Веселин Христов