СЕМЕЙСТВОТО КАТО СИСТЕМА И КАК ТЯ ФУНКЦИОНИРА? СТРАТЕГИИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ОБЩУВАНЕ
Семейната терапия се базира на системната теория, според която поведението на индивида не може да бъде напълно разбрано, ако не се вземе предвид средата на отношения, в която той живее. Всеки от нас е част от семейна система, в която сме емоционално взаимосвързани и взаимозависими от другите членове. Понякога може да се чувстваме откъснати от тази система на родители, партньори или деца, но това е илюзорно усещане – всъщност, ние отразяваме чувствено не само присъствието на нашите близки, но и тяхната липса.
Членовете на нашата фамилна система имат огромно влияние върху нашите мисли, чувства и действия, защото семейството сякаш живее в една „емоционална кожа“. Ние реагираме на нуждите, очакванията и безпокойството на другите и изискваме внимание, одобрение и подкрепа от тях. Връзката с другите членове на семейната система и емоционалната реактивност към тях прави поведението на индивидите взаимозависимо. Промяната във функционирането на един член неизменно води до промяна във функционирането и на останалите. Семействата се различават в степента на взаимозависимост, но тя винаги присъства.
Тази емоционална зависимост вероятно е еволюирала за да се развият сплотеност и коопериране, жизнено необходими за оцеляването на семействата и групите. Мощта ни като хора е в способността ни да се организираме и да си помагаме взаимно. Благодарение на нашата емоционална чувствителност и взаимозависимост ние сме в състояние да усетим и да се отзовем на нуждите на другите, като инстинктивно се грижим за оцеляването на групата.
Следователно, емоционалният взаимообмен допринася за единството и сътрудничеството в семейството и увеличава обема си при повишаване на напрежението в системата. Както в много други аспекти на живота и тук балансът е от критично значение. Когато нивото на стрес ескалира, тревожността се повишава и засяга всеки член на системата. Ако това продължи по-дълго, тази тревожност търси „поле за изява“ и може да се прояви през поведението на един конкретен член на семейството, включително като телесен или психичен симптом. Този елемент на системата, който съзнавано или несъзнавано „абсорбира“ тревожността на всички, е най-податлив към развитието на соматични заболявания, депресия, панически пристъпи, зависимости или поведенчески разстройства. Възможно е да канализира натрупаното напрежение и през емоционална връзка с външен за системата (трети) човек. По този начин „проблемният“ член на семейството обслужва цялата система като намалява напрежението на останалите.
Конкретен пример от моята практика е семейство, състоящо се от двама родители и дете на две и половина години със запек, които бяха насочени от лекуващия си лекар. Отношенията между майката и бащата бяха силно обтегнати и по техни думи те живееха заедно само заради детето. В желанието си да помогнат на детето си, напрежението между тях се стопяваше в моментите, когато детето имаше проблем – двамата родители се съюзяваха в усилията си да го стимулират да се изходи. Чрез своя запек, детето несъзнателно се „грижеше“ за своето семейство. В хода на семейната терапия, работейки върху взаимоотношенията в двойката, напрежението в системата бе овладяно и бързо бе постигнат траен успех със симптома на детето. Понякога изглежда невероятно, но както този и много други примери илюстрират силата на семейната система и взаимозависимостта на нейните членове.
Когато говорим за това, какво помага на добрите взаимоотношения в семейството, има много фактори, които влияят: начин на комуникация, личностни характеристики, външни влияния и т.н. Тези фактори имат своето значение, но те намират своето място и се приспособяват към контекста на емоционалната система в семейството. Този процес е своеобразен индикатор за нивото на функционалност на тази система. Ефективната промяна на личностно ниво в рамките на семейните отношения е пряко свързана с промяна във функционирането на емоционалната система като цяло.
Затова, като семеен терапевт вярвам, че здравите семейства развиват функционална емоционална система, която ефективно да се адаптира към стреса и да канализира тревожностите по здравословен начин. Нашето поведение и реакции зависят до голяма степен от емоциите ни и се подчиняват на правилата на системата, затова разбирането на тези правила и как те работят в семейството ни разкрива нови и по-ефективни начини за разрешаване на проблемите и намаляване на напрежението в системата.
Деница Банчевска