Домашно насилие – иска осъзнатост от двамата, за да се прекъсне

За домашно насилие се говори, когато в една интимна връзка единият партньор злоупотребява с другия, като използва силата си с намерение да причини вреда. Тази злоупотреба би могла да е физическа, сексуална, емоционална, над собствеността или комбинация от изброените. Физическата злоупотреба се изразява в агресивно поведение с актове на телесно малтретиране. Сексуална злоупотреба има, когато единият принуждава другия да участва в сексуални активности против волята му. Емоционалния насилник унижава чрез вербални обиди, заплахи, социална изолация, предявяване на неоснователни обвинения в изневяра или контрол над действията и решенията на партньора си. Злоупотребата може да се изразява в повреда или унищожение на собствеността на другия, с цел той да бъде уязвен или контролиран.

Традиционно, домашното насилие се е разглеждало като проявление на мъжкото физическо надмощие над жената в хетеросексуалните връзки и като подкрепяно от патриархалната култура. Съвременното схващане е, че домашното насилие се среща във всякакъв вид връзки. Случва се в брачни двойки, както и между партньори, които дори не живеят заедно. Насилието може да се осъществи от мъж срещу жена или от жена срещу мъж. Може да се прояви както в хетеросексуални връзки, така и в хомосексуални, независимо от социален клас, етнос, култура или религия.

Цикъл на домашно насилие
Възникването на насилие има връзка с личностовите черти на участниците, но то присъства само там, където взаимоотношенията го предполагат. Насилието може да съпровожда едно партньорство и да отсъства при следващо такова.
Установява се, че има цикличност в проявите на насилие. Потърпевшият не е насилван през цялото време и насилието не се случва в произволен момент. Циклите се повтарят по предсказуем начин през определени периоди от време. Целият цикъл може да се случи в един ден или да отнеме седмици или месеци в зависимост от връзката. Типична динамика се състои от следните три фази:

1. Натрупване на напрежение
Напрежението се натрупва около ежедневни проблеми като финанси, деца или работа. Започват вербални атаки. Насилваният неуспешно се опитва да контролира ситуацията чрез умилостивяване на насилника или избягване на насилието по някакъв начин. Рано или късно напрежението достига връхната си точка и следва развръзка.

2. Насилие
Насилието започва, когато напрежението стане непоносимо, като поводът може да бъде нещо съвсем незначително. Понякога това е придружено от употребата на алкохол или други субстанции. Някои експерти считат, че насилваният несъзнателно провокира насилника за да се освободи от напрежението и да се премине към следващата фаза.

3. „Меден месец“
Така както първите две фази са свързани с бруталност, последната фаза се характеризира с компенсаторна еуфория. След инцидента на насилие, насилникът е засрамен от поведението си и се разкайва. Често следват любовни обяснения, нежност, извинения и щедрост. Насилникът искрено вярва и се опитва да убеди другия, че насилието няма да се случи отново. Тази любвеобилност и разкаяние засилват връзката между партньорите.

Защо пострадалият не напуска връзката?

За много хора може да се окаже учудващ или смущаващ фактът, че голяма част от пострадалите от домашно насилие не напускат връзката. Може да има много причини за това, включително заплахи или финансови трудности. Често, обаче, това се дължи на емоционални и психологически фактори. Когато насилваният отказва да напусне връзката и казва, че искрено обича партньора си, това се отнася към образа на насилника по време на текущата фаза на „меден месец“, а не на поведението му по време на болезнените предходни фази. В моментите на еуфория пострадалият сякаш забравя за болезнените си преживявания и не вижда другия в неговата цялостност, а именно, че насилникът и любвеобилният партньор са един и същи човек. По този начин, насилваният неосъзнато се превръща в съучастник на насилието върху себе си. Нивото на напрежението и болката по време на насилието са пропорционални на еуфорията, преживяна по време на фазата на „меден месец“. Като правило, колкото по-жестоко е насилието, толкова по-еуфорично е последващото преживяване. Този цикъл обикновено се повтаря отново и отново, което помага да се разбере защо насилваните партньори не напускат връзките.

Вероятно, да се държи отговорен насилника за случващото се е „по-моралната“ позиция от това да обвиняваме насилвания. Проблемът обаче е, че докато делим партньорите на виновен и жертва, не виждаме проблема в неговата цялостност. Съвременните изследвания показват, че връзките с домашно насилие са много по-симетрични отколкото се е считало в миналото. Насилието се ражда в двойката от противопоставянето на крайности. Обратно, изцеляването е възможно само чрез разглеждане на насилието като плод от взаимодействието между участниците, тоест и двамата участват в създаването му.
Разбира се, в някои случаи е абсолютно необходимо за насилвания да напусне тази среда. Но ако двойка от зрели хора желае да остане заедно, не може да бъде излъчван виновен. В такива случаи, оценяването на ролята и отговорността на всеки един от участниците в семейната динамика дава възможност на „жертвата“ да излезе от пасивната си роля на безпомощност и да предприеме действия за промяна. Примери за това са балансиране на емоциите, усвояването на функционални стратегии за предотвратяване на емоционална ескалация, толериране или намаляване на напрежението. Разбирането за ролята на всеки от партньорите в цикъла на домашно насилие подчертава необходимостта от помощ и за двамата партньори, в случай, че те избират да останат заедно.

В нашата практика работим с хора, които страдат от домашно насилие. Често те преминават през гореспоменатите фази без да осъзнават цикличността на взаимоотношенията, надявайки се насилието да спре, но еуфорията да остане. При голяма част от двойките ескалацията на напрежението не води непременно до физически или сексуални злоупотреби; ограничава се до емоционално насилие, словесни грубости и обиди, и/или циклични раздели. Независимо от интензитета на динамиката, подобни взаимоотношения са болезнени и водят до нестабилност в двойката, поради което е важно да се потърси помощ.

 
Деница Банчевска § д-р Веселин Христов