Нападение и отбрана в междуличностните взаимоотношения

Нападението и отбраната са често срещани стилове на комуникация, които се оказват пагубни в междуличностните отношения. Тези форми на комуникация, често предвещават влошаването и/или края на отношенията във връзката, било тя партньорска или родителска. В тази статия ще дискутираме алтернативни форми на изразяване, които водят до по-ефективно разрешаване на различията и проблемите вкъщи, с приятели и дори на работното място.
 
Изразяване на несъгласие или протест

Често пъти, във вихъра на емоцията, изразяваме несъгласие или протест под формата на критика. Критиката, обаче, се различава от конструктивната обратна връзка или изразяването на лично неудовлетворение. Последните две са насочени към конкретен проблем, докато критиката е лична атака към личността на човека. В резултат на това, другият се чувства нападнат, отхвърлен и наранен. Често пъти критиката води до ескалираща динамика между двамата участници, в която се редуват критика, оправдание/нападение с нарастващ интензитет и честота. Критиките водят и до повишена психична възбуда и когнитивен блокаж в момента на конфликта, което възпрепятства ефективното разрешаване на проблемите. Следващият пример демонстрира разликата между критика и конструктивно оплакване или недоволство:

Оплакване: „Притесних се, когато закъсня без да си се обадил. Мислех, че сме се разбрали да се обаждаме на другия, когато се наложи някой от нас да закъснее.“

Критика: „На теб не ти пука как поведението ти влияе на другите. Твоите неща са винаги по-важни от другите. Ти си егоист и изобщо не мислиш за мен!“
 
Изразяване на недоволството без критика

Конструктивно изразяване на недоволството е възможно, когато говорим за собствените си нужди и чувства, като същевременно казваме какво бихме очаквали от другия в дадената ситуация. Дори за нас нещата да изглеждат очевидни, важно е да идентифицираме и опишем емоциите си, защото това помага на другия да се свърже и разбере нашата емоция. Обратно – изразяването на гледна точка и емоции чрез гняв и критика силно отблъскват. Следва пример, който илюстрира тази идея:

Критика: „Писна ми да чистя след теб! Как може да си толкова мърлява!“

Алтернатива: „Много ми е неприятно, когато намирам непочистени трохи на масата. Чувствам се все едно не оценяваш моите усилия. Може ли да се опитаме да намерим решение на този проблем заедно?“
 
Оправдания и форми на самозащита

Обикновено, в отговор на критиката, ние прибягваме до самозащита. Някои форми на самозащита са особено проблематични. Примери за това са опитите за отхвърлянето на атака (реална или не) под формата на „правдиво“ възмущение или влизане в ролята на невинна жертва. Всеки го е правил, но честото използване на подобни тактики може да се разглежда като индикатор за разклащане на отношенията. Това всъщност е начин да обвиним другия, прехвърляйки отговорността; Ние сякаш му казваме: „проблемът не е в мен, в теб е!“ В резултат, проблемът не се разрешава, а конфликтът ескалира още повече, както се вижда от следващия пример:

Тя: „Обади ли се на Иванови за да им кажеш, че няма да отидем довечера, както беше обещал?

Той: „Ох, днес бях много зает. Ти самата знаеш на какво се пека в работата. Защо ти не им се обади!?“

В този случай се прави самооправдаване, с опит да се прехвърли отговорността на другия. Това е отреагирване, което води до ескалиране на напрежението.
 
Реакция към критика или деструктивни методи на самозащита

Никой не обича да бъде критикуван, нападан или обвиняван. Независимо дали е оправдано или не, реакцията ни към подобно поведение може драстично да промени развоя на конфликта. Алтернативен отговор би включил поемането на отговорност (макар и частична) за действието. Например, мъжът, който не се е обадил на семейство Иванови, може да отвърне по следния начин:

„Съжалявам, забравил съм. Трябваше да те помоля ти да им звъннеш днес, знаейки, че денят ми е претоварен. Веднага ще се обадя…“

Същия подход може да се използва и в отговор на критика:

Критика: „Както винаги, пак закъсняваме заради теб!“

Самозащита: „Не е моя вината, защото…“

Алтернатива: „Да…, май имам вина – трябва да помисля за организацията на времето си.“

Подобни предизвикателства както и примери за проблематични комуникации срещаме ежедневно. Идентифицирането им и осъзнаването на личната роля ни дава повече контрол и емоционален баланс. Това е и необходима стъпка към по-добра комуникация и по-удоволетворителни взаимоотношения.

 
Деница Банчевска § д-р Веселин Христов