Психологична динамика на семействата с доведени деца
Хората се събират с нови партньори и техните деца с надеждата за създаване на едно голямо щастливо семейство, но това може да се окаже непредвидено предизвикателство. Често виждаме хора, които обвиняват себе си, партньорите си, собствените или техните деца за възникнали проблеми, които са част от естествената динамика на доведените семейства. Необходимо е да се разглежда ситуацията в новосъздаденото семейство с разбиране за класическите проблеми на доведените семейства преди да се търси вина в някой от членовете.
Всяко семейство с доведени членове е уникално в своята комплексност, която се обуславя от множеството специфични предизвикателства. Например, ако родител не се разбира с бившият си съпруг/а, децата страдат. От друга страна, ако има близост между бившите съпрузи, настоящият партньор може да се почувства несигурен. Същевременно, наличието на деца и опитност като родител в предишна връзка не предопределя успеха на доведен родител. Динамиката между него и заварените деца често се оказва напълно различна. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните партньори.
В семействата с доведен родител се наблюдават специфични динамики и поведения, поради липсата на биологична връзка между доведения родител и децата. Родните майка и баща са дарявани с вродената, непреодолима любов и привързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители трябва да преодолеят бариерите на времето и непознаването на детето за да създадат подобна връзка, така както заварените деца трябва да преодолеят предпазливостта и несигурността си за да приемат някой непознат за баща или майка.
В семейство с двама биологични родители, партньорите се събират и създават дете. Това дете носи черти от всеки родител и обикновено двамата родители желаят просперитета на това дете. Те се въодушевяват от постиженията на детето. При доведен родител, кръвните и сексуалните връзки може да поляризират отношенията в противоположни посоки. Биологичният родител може да се разкъсва между детето си и новия партньор. От друга страна, доведеният родител не може да обича така безусловно детето, както биологичния му родител – той може да изпитва ревност и негодувание от естествената отдаденост на партньора си.
Всеки в двойката закономерно очаква да заеме главна роля в живота на партньора си, което се случва автоматично при създаване на първо семейство. При второ семейство очакванията са аналогични, но наличието на деца модифицира ситуацията. Те са заемали първа позиция преди появата на доведения родител и често считат, че той или тя не заслужават тази позиция. Децата може да преживяват новия партньор като един узурпатор на времето, енергията и средствата на своя родител.
Конфликтът на лоялността е проблем, характерен за семействата с доведен родител. Всеки член на такова семейство е засегнат. Когато детето започне да формира положителна връзка с доведен родител, често се появяват угризения – ако обича доведения родител, значи не обича съответния си биологичен родител. Подобен конфликт на лоялността се появява и в двойката на възрастните – ако детето и партньорът се нуждаят от внимание по едно и също време, на кого да се откликне с приоритет? Например, майка се укорява, че нейния син трябва да яде сам, докато тя и новият й съпруг са на романтична вечеря. Или, баща се чувства виновен по време на срещите, когато детето му иска да е само с него, без новата му съпруга. Сформирането на семейство с доведени родители изисква сериозни инвестиции на време и емоционална енергия. В биологичните семейства, конфликтите по-рядко стигат подобни нива на объркване и невъзможност.
Често пъти отсъстващият биологичен родител влиза в ролята на черната овца за новосформираното семейство. Майките често са укорявани, че са контролиращи и/или лоши майки. Бащите пък са обвинявани в липса на интерес и/или финансова подкрепа. В същото време, липсващият биологичен баща често се оплаква, че плаща сметките, но не вижда смисъла от това. Важно за запазване психичното здраве на децата е разделените съпрузи да се помирят и да стигнат до съгласие по въпроси, които не са могли да разрешат. Заради децата си, те трябва да се научат да се отнасят с базисно уважение един към друг и тяхната комуникация да се отнася само до децата, а не и до отношенията им един с друг.
Много доведени родители са изумени от нагласата на детето да боготвори биологичните си родители, независимо от тяхното поведение. Важно е да се разбере, че това отношение от страна на детето е инстинктивно и естествено. Не съществуват бивши родители, само бивши съпрузи/партньори. Съответно, при развода партньорите престават да бъдат съпруг и съпруга, но остават майка и баща, които продължават да дискутират идеи и да взимат решения за отглеждането на децата. Друг човек може да стане важен в живота на детето, но не може да измести майката или бащата в неговия психичен свят.
В желанието си да дадат най-доброто от себе си, много родители се опитват да влязат в ролята на супер-майка или супер-баща. Доведената майка може да идва с интензивно чувство за грижа за детето, дома и партньора си. Доведеният баща може да се опитва да влезе в семейството твърде бързо, да има отношение към дисциплината и да иска да научи децата на това, което смята, че са пропуснали. И двамата може да се опитват да подкупват децата с подаръци и приятни занимания. Биологичните родители също правят подобни грешки. За съжаление, тези практики често водят до разочарования. По-продуктивно е да се подходи с внимание, спокойствие и търпение.
Друго често срещано предизвикателство за новосъздадените семейства са нереалистичните очаквания, които могат да доведат до отхвърляне или обида. Например детето може да очаква доведеният родител да бъде ужасен или прекрасен, родителят може да очаква, че може да стои настрана от детето на партньора си без последици; доведеният родител може да вярва, че с появата си ще оправи дисциплината и реда в семейството и т.н. Важно е да има възможно най-висока степен на осъзнатост, за да се избегнат подводните камъни и неочаквани обрати.
Много хората вярват, че ако някой изпитва чувства към партньора си, то този човек автоматично би обичал и детето му. За съжаление обаче, това невинаги е така. Любовта се случва, но очакването това да е непосредствено и веднага, може да има обратен ефект.
Дисциплината е една от най-често срещаните предизвикателства в семействата с доведени деца или родител. Същността на дисциплината не е в наказанието, а в осигуряването на структура и напътстването на децата. Дори в биологичното семейство често имат разногласия, въпреки че партньорите по подразбиране са равноправни участници във вземането на решения. В семействата с доведени родители партньорите трябва да постигнат съгласие не само за модела на дисциплина, но и за това кой какви решения и отговорности може да поема, взимайки в предвид и съществуващата динамика в семейството. Дисциплината и структурата са форма на грижа и любов към децата.
Срещите с липсващия биологичен родител често са разстройващи за всички. Всеки път, когато детето се мести от един дом в друг, болката от травмата, свързана с развода може да се възвръща. Този проблем се преодолява най-лесно като ясно се планират и съгласуват тези срещи, включително тяхната честота и продължителност. Важно е да се помни, че стабилността не зависи толкова от структурата на семейството – дали родителите са разведени, самотни или има доведен родител. Стабилността зависи предимно от организацията на семейството, която включва грижа, постоянство/предсказуемост, усещане за принадлежност и ясни граници/очаквания.
Чувството на вина и съревнованието между родителите може да доведе до липсата на чувство за граници на децата, което се асоциира с проблеми по-късно в живота. Отсъстващият родител често страда от това, че децата му се отглеждат от някой, когото той не одобрява. Страхува се, че може да загуби връзката си с децата или да бъде злепоставен в техните очи. Този родител – баща или майка, често изпитва нуждата да „наваксва“ като ги „глези“. В случаите, когато родителите делят равни права, децата имат възможността да ги манипулират един спрямо друг, което отново може да доведе до проблемно възпитание. Затова колаборацията и ясните очаквания между партньори и родители са от изключителна важност.
Доведените семейства са породени от загуба. Такова семейство се създава след „смъртта“ на биологичното семейство или пропадналия брак. Всеки член на такова семейство вероятно е преживял загуба на позиция и територия и често живее с усещането за несигурност на новата си позиция. Желанието за стабилност и подкрепа се изостря и се отразява на семейната динамика. Всеки, съзнателно или не, се пита към какво принадлежи и каква е неговата позиция. Важно е да се дефинира и установи този ред, за да се предотврати проблематичното съперничество.
Въпреки предизвикателствата, добре функциониращото семейство с доведени членове предлага на децата повече ресурси. Предоставя им се по-голямо разнообразие от идеи, концепции и опитности. В същото време доведеният родител печели любовта, възхищението и уважението на още едно дете. Историята познава много случаи на доведени родители, които са упражнили силно позитивно влияние върху доведените си деца.
В нашата психотерапевтична практика често работим с деца и доведени родители и знаем, че динамиката в такива семейства може да бъде функционална и удовлетворителна за всички членове на семейството. Важно е да има разбиране за комплексността на тези взаимоотношения, осъзнаване на предизвикателствата и ясно разпределение на ролите в семейството. Взимайки в предвид уникалността на конкретното семейство, помагаме на родителите да достигнат до консенсус по отношение на приоритети, отговорности и очаквания. Подкрепяме ги в съставянето на план, който да включва йерархия на взаимоотношенията, организация на дома, отговорности и очаквания от членовете на семейството.
Деница Банчевска § д-р Веселин Христов